Ще заплача, когато си тръгнеш,
ще заплача, защото боли,
ще се моля при мен да се върнеш,
там – във моите нощи и дни.
Ще изчезне смехът от лицето ми,
тъмни облаци ще го покрият,
ще остане беззвездно небето ми,
бавно болката ще ме убие.
И сълзи ще изгарят страните ми,
леден вятър ще гали душата,
и сковавайки нежно мечтите ми,
ме превръща в безчувствена статуя.
С теб бях огнена, искаща, силна,
бях морето, кипящо във бурята,
ураган и торнадо, лавина,
но и нежна, тъй както и люляка.
Нека спомени само останат,
името ти във тях ще изричам,
а сълзите сами ще престанат,
вечно твоя съм, пак те обичам!
ще заплача, защото боли,
ще се моля при мен да се върнеш,
там – във моите нощи и дни.
Ще изчезне смехът от лицето ми,
тъмни облаци ще го покрият,
ще остане беззвездно небето ми,
бавно болката ще ме убие.
И сълзи ще изгарят страните ми,
леден вятър ще гали душата,
и сковавайки нежно мечтите ми,
ме превръща в безчувствена статуя.
С теб бях огнена, искаща, силна,
бях морето, кипящо във бурята,
ураган и торнадо, лавина,
но и нежна, тъй както и люляка.
Нека спомени само останат,
името ти във тях ще изричам,
а сълзите сами ще престанат,
вечно твоя съм, пак те обичам!
