УСЕЩАНЕ ЗА ИСТИНА

Далече си, а искам да си тук,
да те погледна нежно във очите,
да те целуна пак на болката напук,
да се превърнат в истина мечтите.

Далече си, а те усещам в мен –
сърцето ми сега тупти за двама.
Изпълваш мислите ми всяка нощ и ден,
жадувам те - не искам да те няма.

Рисувам сънища с отворени очи ,
изпращам ти по вятъра подарък:
прегръдките ми в него усети –
във тях съм вплела цялата си вяра.

На слънцето заръчах да те милва,
да те докосва вместо мен с лъчи.
Луната съм помолила красива
над твойте сънища във нощите да бди.

Далече си, но зная, че те има.
Откривам те във всеки нежен цвят.
Превърна в лято ледената зима,
изпълни с обич целия ми свят.

Ще заплача

Ще заплача, когато си тръгнеш,
ще заплача, защото боли,
ще се моля при мен да се върнеш,
там – във моите нощи и дни.

Ще изчезне смехът от лицето ми,
тъмни облаци ще го покрият,
ще остане беззвездно небето ми,
бавно болката ще ме убие.

И сълзи ще изгарят страните ми,
леден вятър ще гали душата,
и сковавайки нежно мечтите ми,
ме превръща в безчувствена статуя.

С теб бях огнена, искаща, силна,
бях морето, кипящо във бурята,
ураган и торнадо, лавина,
но и нежна, тъй както и люляка.

Нека спомени само останат,
името ти във тях ще изричам,
а сълзите сами ще престанат,
вечно твоя съм, пак те обичам!

Искам да те изживея

Искам да те изживея...да усетя всичко -
докосването, пулса, топлината
и да потъна в дълбините на очите ти,
да споделя със теб дори и тишината.

Искам да те вкуся...да опитам всичко -
смеха, сълзите, нежността, страстта,
да се отпусна бавно на гърдите ти,
за да дашеш покой на моята душа.

Искам да те почувствам...да те разгадая -
да закипя във вените ти като лава,
а после с устните си да те обуздая,
да те превърна в тлееща жарава.

Искам да те има...да си истински,
и ден и нощ единствено това копнея,
за да се потопя в реалността избистрена,
аз искам просто да те изживея...........